ГРАД РАЗГРАД И ОБЛАСТ ЛУДОГОРИЕ, проф. д-р Васил Дойков, д-р Мартин Дойков

Описание

ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА

Винаги е приятно да се откликне на написаното за родния край. Още по-приятно е, ако авторите са с голямо географско сърце. Ако тяхното увлекателно пътешествие из дебрите на Лудогорието ни отпраща към базисното ни намерение за съхраняване. Да съхраняваме спомени, събития, надежди!

На пръв поглед това ни се струва невъзможно.

Но дали е така?

В годините на матричната възбуда обдишвах разградския въздух. Закодираните в съзнанието ми географски обекти възприемах като „квадратна“ даденост. Те се появяваха и се появяват като мислени паметници, аргументиращи миналото и битийната ми история.

Те са толкова първични и първопричинни, че ми напомнят всеки взор към непредсказуемото тогава бъдеще.

Васил Дойков, този сладкодумен разказвач, е човекът, чието открито към доброто сърце, стимулира и успокоява.

Стимулът е предизвикан от укоризненото съмнение, че сме духовно лениви.

Успокоението е минимална гаранция, че това не е точно така.

И не е така!

Защото, колкото и малко да са „вглежданията“ в родното, тях ги има. И заради хора като Васил Дойков.

Предлаганата книга е написана с любов. Това чувство е неизменно и не подлежи на коментар. То е смисъл, вдъхващ социална съпричастност. То е страст и задължение.

Васил и Мартин Дойкови, в неподражаем стил ни „запознават“ с Разград и неговите „потайности“. Дистанцирайки се от матричната селищна експонираност те ни казват, че всички ние – хората на настоящето, имаме задължението да познаваме и съхраняваме родната си история.

Чрез нея съхраняваме себе си.

В смисъла на утвърдената конструкция, може би, възприемаме „географията“ на авторите като съдържателност и вопъл към доброродна устойчивост.

Времето маргинализира последното.

Но дали е така?

Настоящото пътешествие из Разградския край ни пренася във времето на добронамерените случвания. Периферен, от географска гледна точка, Делиорманът е изпълнен с духовен трепет на национална съпричастност.

Увлекателният стил, така характерен за авторите и кореспондиращ с мембранната им социална чувствителност, е достатъчно основание читателят да се потопи в глъбините на географската реалност, пресъздадена с характерното „намигване“.

Делиорманът е Лудогорие не само в географски смисъл. Лудостта на историята и катаклизмите на природно-обществените опредметявания ни навеждат към заключението за една психо-историческа и географско-икономизирана слученост, която има привилегията да осветли спецификата на настоящата реалност.

Авторите, в качеството си на сладкодумни разказвачи, ни пренасят във времето на причудливите географски легенди, в съвремието на родното, за да ни напомнят, че всеки отзвук, всеки коментар или съхранено чувство е трептящ закодиран бутон, активиращ чувството ни за родова съпричастност. Всяко негово натискане ни отпраща към желанието за все по-дълбоко потапяне в океана от минали и настоящи „географии“.

Разградският край не е сред многократно експлоатираните от изследователите теми. Но през призмата на личностното светоусещане, оня, който генетично е „пришит“ към него, е орисан да го сънува и споделя. Малко са хората, като Васил Дойков, които така увлекателно могат писмено да споделят своя „сън“.

Ако тръгнете от романтично заравнения Север към непослушните възвишения на Юга, ако пиете вода от неочаквани изворчета или от „Момина чешма“, ако умирате от жега в равнината или от хлад в усойните дерета, ако сте българи, ако обичате нашата малка, но родна земя, прочетете тази книга.

Тя, убедена съм, ще ви направи по-добри.

Нали? 

Проф. д-р Стела Дерменджиева