ДЕРВИШКИ КАРАКОНДЖУЛ, Д-р ХАСАН ЕФРАИМОВ

Описание

За всички, които напуснаха България...
Ако се чувстват като скитащи Дервишки караконджули.
Някъде там из света...
Една книга за Делиормана...

Там някъде, в Делиормана, има едно митично село, в което дремят сенки на стихии и магически светове. Тайни страхове и желания, приказки за доброто и злото, за любовта и самотата, за глупостта и за мъдростта. Един могъщ звяр се надига покрай обикновени уж хора и делници, тръгва по пътища и мегдани, дебне зад къщи и зидове, лудува в горите наоколо и полита високо в небето чрез силата на едно въображение, носещо архетипни герои и знание за днешното време. Звярът от митичното село пораства, стига града, после държавата, пръска се и прелита понякога дори океани. Днешната мъка и вчерашната, днешните поразии и вчерашните, днешните страхове и вечните човешки страхове.
Цъфнали джанки попиват мечтата за любов и щастие, за не­що изгубено и отминало, което няма да се върне. Луди глави не се примиряват с ориста си, борят се за „залюбена от каракон­джул“ девойка, сгодена за сина на местния богаташ. Стари мъже побеждават младите с мъдрост, в която сякаш е попил опитът на безброй живели преди поколения. Змеят в българския фолклор, който краде моми и плаши мало и голямо, е заменен в разказите на Хасан Ефраимов с неговия подобаващ събрат, караконджула, който в българския фолклор не харесва девойки, но в турския носи и такива качества.
Караконджулите не са само в дебрите на Лудата гора, обаче. Те са и в душите на хората и могат да събудят халите си и за добро, и за зло. Защото цялата страна се е превърнала в „земя на караконджулите“, които някога са били хора, но са продали душите си за пари. Тези продали се за пари бивши хора изпразват селата и градовете на България и я пълнят с демони.
Има обаче един караконджул, Дервишки, който силен като вековно познание. Този караконджул е неподвластен на никакви човешки лъжи и самозаблуди. Той е силен като страха на човеците не само от бедствия и опасности, но и от самите себе си. Дервишкият караконджул се е заселил и в душите на напусналите родната земя, които се скитат по света и се опитват да преселят там, които са отишли, част от нейната сила и самобитност. Но не могат да пренесат нито лудите джанки на Делиормана, ни­то силата на корените си никъде другаде.
Самият автор понякога е като един дервишки караконджул, който се опитва да се извиси над всичката кал, нещастия, алчност, продажност и глупост, които животът му е показал. За да бъде свободен и да разказва своите увлекателни, магически и реални приказки, в които читателят може да открие себе си, там някъде между фолклора и опита на два народа, чието наследство Хасан Ефраимов носи в себе си.