ПОСЛЕДНИЯТ ПОЛЕТ НА "ДУНАВСКИТЕ РУСАЛКИ", доц. д-р Васил Дойков

Описание

Този кратък летопис започна от граничната застава в Кютюклии, където съм се родил на 20 август 1930 година. След русенските години идва втората Дикилиташка гранична застава, където започнах училище в първо отделение. Отново в Русе – уча в училище „Отец Паисий“ второ, трето и четвърто отделение. През втория мандат на баща ми Дикилиташ вече е Стълпище, а аз уча в пети клас в съседното село Мечка. Следващата година съм в Русе и уча в шести клас в първа русенска прогимназия „Ангел Хаджиоглу“. Гимназия започнах в девети клас в  русенската мъжка, а завърших в търновската през 1948 г.
През 1949 г. бях учител в с. Божурово, Кубратско.
През 1953 г. завърших Софийския университет, специалност география и втора – история. През 1952 г. се ожених . През 1953 г. се роди дъщеря ми Галина, а през 1955 г. – синът ми Виктор.
През 1953 г. бях назначен учител във вечерната гимназия „Захари Стоянов“ в  Русе, на която бях директор от 1954 до 1973 г. През декември 1962 г. бях приет за член на БКП. През август 1988 г. съм платил последен партиен членски внос във Великотърновския университет. Междувременно завърших задочна аспирантура с ръководител проф. Игнат Пенков от Софийския университет. От 1973 до 1986 г. бях главен редактор в параходство „Българско речно плаване“ и работех на хонорар в русенското висше училище. От 1986 г. бях преподавател, а от 1988 г. доцент във Великотърновския университет и неговия филиал в Плевен, на хонорар и съвместител съм бил в Русенския университет и неговия филиал в Силистра. Пет години бях на хонорар във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Университетски преподавател бях общо 36 години, включително извънреден и на хонорар след пенсия, до 84-годишна възраст, но според наредбите на ВАК като пенсионер нямах право на професура. Такава ми бе отказана и от ректора на Великотърновския университет. Утешението е, че междувременно моите асистенти станаха професори.